Актинидия – как да я отглеждаме правилно?
Вероятно сте чували, че актинидията и кивито са близкороствени култури, а за някои дори са едно и също. Но нека разгледаме по-отблизо актинидията – какво представлява и как се отглежда?
Основни характеристики
Родът Актинидия включва над 75 вида. Те растат предимно в Югоизточна Азия. Почти всички са многогодишни лози и са двудомни, което означава, че мъжките и женските растат отделно. При нас ще откриете няколко различни вида актинидии.
Издънките на културата са в състояние да се издигнат до значителна височина. Листата имат прост външен вид, съдържат прорези по ръбовете и остри краища. Цветовете са дребни.
Но, разбира се, главната ценност на растението са неговите плодове. Те са продълговати и жълто-зелени на цвят. Дължината на един плод е 2-3 см. Вкусът и ароматът му са специфични и не могат да бъдат объркани. Много са полезни. Често ги наричат мини киви или киви без мъх. В нашия каталог подобен тип е актинидията Исай - Actinidia arguta.
Как изглежда лианата?
Красивите листа на актинидията имат уникалното свойство да променят цвета си по време на развитието си. Отначало те са бронзови, след това стават наситено зелени. Преди началото на цъфтежа върховете на листата, особено тези, които гледат към светлината - побеляват. След приключване на процеса на цъфтеж листата стават малинови или розови.
Много популярна е и разновидността Actinidia kolomikta или наричана още шарено киви. Среща се по склоновете на хълмове, в гори, може да се издигне на височина от почти 2 км. Издънките са тънки, покрити с кафява гладка кора, могат да растат до 7 метра дължина и да се катерят по дърветата. Растението изглежда наистина ярко и необичайно.
Актинидията се причислява към декоративните растения именно заради красивите си листа със забележими светли издънки с подчертан блясък. Цъфтежът продължава 20 дни, по това време лозите изглеждат особено впечатляващи и привлекателни. В близост до местата на техния растеж ще се усети ароматът, излъчван от бели грациозни цветчета. Когато те опадат, ще се появят дълги цилиндрични плодове. Те имат зелен цвят и деликатен аромат. Свежи и приятни на вкус. През есента листата на лозата стават пурпурночервени, розовеещи или светложълти. От това актинидията не става по-малко привлекателна. Самият вид е устойчив на измръзване, расте добре и бързо, активно плододава при всякакви климатични условия.
Особености на отглеждането
За да расте добре актинидията и да плододава обилно трябва да й осигурите подходящи условия. Изберете й място близо до верандата, терасата или изградете подходяща опора. Засаждането на разсад на възраст 2-3 години се прави в самото начало на пролетта. Подгответе дупка поне 50 - 60 см. Може да е по-голяма, но не бива да е по-малка от тези размери. На дъното сложете дренаж от камъчета, към почвата добавете минерални торове и органична материя.
След като засеете разсада го покрийте с пръст до шийката на корена. Полейте го с вода и мулчирайте. Между храстите оставете разстояние от 2 метра - в противен случай ще настъпи удебеляване, което ще се отрази негативно на растежа на насажденията.
Актинидията обича рохкави и влажни почви. Размножава се вегетативно (по-често) и със семена (по-рядко). Ако се интересувате от най-простия вариант, направете хоризонтално наслояване. Идеалното време за процедурата е края на май. От растящите издънки препоръчваме да изберете най-добре развитата. След това я поставете в ямка, подготвена по всички правила, след това го полейте и покрийте с пръст.
През втората година на растеж се изгражда пергола с височина най-малко 2,5 м, тя е от съществено значение за правилното формиране на растението. После направете резитба като оставите само няколко издънки (възможно е дори само една), а всички повредени, сухи клони отстранете внимателно.
Препоръчваме ви за подхранване да използвате специалния тор за киви. Внасяйте тора в почвата преди пролетното засаждане и 3 до 4 пъти по време на вегетацията: през пролетта в началото на вегетацията, преди цъфтежа, след цъфтежа преди узряването на плодовете, по време на узряване на плодовете. Поливайте почвата след като приключите с торенето.
